Първо и накъсо изводът. Нито Доган. Нито Местан. И нито Анкара, нито Москва.

Обяснението:

При конфликта Доган-Местан няма добър и лош. И двамата са отвратителни. Всеки от двамата е чужд агент и шпионин. Разликата е само в господаря, на когото служат.

Доста мислещи се за разумни българи обаче се прехласнаха по речта на Доган. Защо? Въпросната реч всъщност е доста слабовата композиция от три компонента:

1) половинчато верни и извадени от контекст констатации за европейски недъзи, от които никак не следват по необходимост изводите, към които доста пооглупелият, повярвал си и окъпан в малоумно възхищение оратор ни тласка в края на речта си;

2) езотерично-магически заклинания за морфични резонанси, колективни тела и портали, които видиотената публика попива с безропотността, която напълно неграмотният дължи на полуграмотния;

След като е „убедена“ чрез частично верните констатации по т. 1) и е ошеметена от арогантните малоумия по т. 2), публиката на Доган се повежда към основното в речта:

3) тезата за величието на Русия.

На вкиснатите от неупотреба мозъци се оставя въз основа на грешната предпоставка сами да си направят сбъркания извод „разбира се, с Матушката“.

Постигайки сами подвига на подсказаното заключение, въпросните вкиснати мозъци се възгордяват, остават в заблуда, че сами са стигнали до някакъв резултат и се чувстват издигнати

до мисълта на най-наглата фигура от прехода – Ахмед Доган



Тъй като десетилетната пропаганда и особености на българската народопсихология са размили разликата между „нагъл“, „хитър“, „умен“ и „мъдър“, вкиснатите мозъци са непомерно горди да се изправят в една редица не с кого да е, а с въпросния Доган. Оттук насетне собственото им прозрение в храсталаците на глупостта е непоклатимо.

Контра-аргументацията на Догановите простотии е излишна за разбиращите и няма да разубеди повярвалите в тях. Затова няма да я привеждам.

С тия редове само опитвам да предложа психологично обясение на тъпотата, която все по-победно шества по българските земи.

Колкото по-долно е качеството на една манипулация, толкова по-широк прием намира тя. За да не се става жертва на такива пошли позорища, трябва:

1) качествена журналистика;

2) образовано население;

3) достъпност на разумно алтернативно мнение;

И трите условия отсъстват без изглед за скорошна поява.

За „алтернативата“ Москва-Анкара. Алтернативата не е между Москва и Анкара; алтернативата е на Москва-Анкара.

Въпросът не е, да бъдем изядени или пребити, а да живеем достойно и добре. Затова алтернативата не е в избора между източен деспотизъм и агресивен ислямизъм, а в избора на Европа и западните ценности.

Лошото е, че деспотизмът и ислямизмът се натрапват. А западните ценности очакват сами да идем при тях. На собствен ход.

И докато не включим на собствен ход, Доган ще е най-успешният политик в България, а партиите ще са проруски, протурски или подкрепящи едната или другата линия.

В заключение: Чети и мисли. Не си ти, когато си прост.