“Защото светът се оказва така разочароващ, когато установиш колко е тънка тъканта му, колко грубо е сплетена илюзията, колко профански е зашит откъм гърба. Защото само тайнството и забравата го правеха поносим. Защото без съня, който всекидневно те откъсва от реалността, нищо не може да се издържи. Да не виждаш пътя бе тъжно. Да си буден бе тъжно. Познанието, клети Бартелс, е отчайващо. Защо, Бартелс? Защото времето винаги неумолимо си отива.”