“Без 30-ти юли при Плевен, би ли имало трите августовски дни на Шипка? Ако не бе имало Ксеркса, щеше ли някога да има Термопили? Ако не е имало Осман паша на 30-ти юли в Плевен, щеше ли да има Шипка? Ако персийците не са бивали някога на Термопили, елините нищо нямаше да знаят за тристата спартанци. Ако на 30-ти юли турците не са били в Плевен, българите нямаше да имат своите опълченци. И тъй, 30-ти юли трябва да бъде разучаван като урок. 30-ти юли не е писал история - създавал я е! Ако неговият поглед при Плевен е бил с внимание насочени към връхлитащите от север, изток и югоизток войски, нека не пропущаме тук да забележим оня, отправен към близкото бъдеще, който е гледал към Шипка. Когато говорим за 30-ти юли при Плевен, нека мислим за това, което в скоро време ще се връчи на Шипка. Когато вечерта преди 30-ти юли Осман паша даваше последните си разпореждания в Плевен, той надали знаеше, че за втори път в историята един човек от Азия вика на прохода сянката на Леонида. Като отбраняваше равнината, той не мислеше, че издига прохода. Той не можеше и да помисли, че неговите плевенски редути са извикали вече тристата спартанци на Балкана. Той нямаше наум някакви си втори Термопили. Той не знаеше, че българските опълченци са вече на Шипка.”