Tavlinov

“Some people say, "Give the customers what they want." But that's not my approach. Out job is to figure out what they're going to want before they do. I think Henry Ford once said, "If I'd asked customers what they wanted, they would have told me, 'A faster horse!'" People don't know what they want until you show it to them.”
― Walter Isaacson, Steve Jobs

“The works of the roots of the vines, of the trees, must be destroyed to keep up the price, and this is the saddest, bitterest thing of all. Carloads of oranges dumped on the ground. The people came for miles to take the fruit, but this could not be. How would they buy oranges at twenty cents a dozen if they could drive out and pick them up? And men with hoses squirt kerosene on the oranges, and they are angry at the crime, angry at the people who have come to take the fruit. A million people hungry, needing the fruit- and kerosene sprayed over the golden mountains. And the smell of rot fills the country. Burn coffee for fuel in the ships. Burn corn to keep warm, it makes a hot fire. Dump potatoes in the rivers and place guards along the banks to keep the hungry people from fishing them out. Slaughter the pigs and bury them, and let the putrescence drip down into the earth.

There is a crime here that goes beyond denunciation. There is a sorrow here that weeping cannot symbolize. There is a failure here that topples all our success. The fertile earth, the straight tree rows, the sturdy trunks, and the ripe fruit. And children dying of pellagra must die because a profit cannot be taken from an orange. And coroners must fill in the certificate- died of malnutrition- because the food must rot, must be forced to rot. The people come with nets to fish for potatoes in the river, and the guards hold them back; they come in rattling cars to get the dumped oranges, but the kerosene is sprayed. And they stand still and watch the potatoes float by, listen to the screaming pigs being killed in a ditch and covered with quick-lime, watch the mountains of oranges slop down to a putrefying ooze; and in the eyes of the people there is the failure; and in the eyes of the hungry there is a growing wrath. In the souls of the people the grapes of wrath are filling and growing heavy, growing heavy for the vintage.”
― John Steinbeck, The Grapes of Wrath

“Без 30-ти юли при Плевен, би ли имало трите августовски дни на Шипка? Ако не бе имало Ксеркса, щеше ли някога да има Термопили? Ако не е имало Осман паша на 30-ти юли в Плевен, щеше ли да има Шипка? Ако персийците не са бивали някога на Термопили, елините нищо нямаше да знаят за тристата спартанци. Ако на 30-ти юли турците не са били в Плевен, българите нямаше да имат своите опълченци. И тъй, 30-ти юли трябва да бъде разучаван като урок. 30-ти юли не е писал история - създавал я е! Ако неговият поглед при Плевен е бил с внимание насочени към връхлитащите от север, изток и югоизток войски, нека не пропущаме тук да забележим оня, отправен към близкото бъдеще, който е гледал към Шипка. Когато говорим за 30-ти юли при Плевен, нека мислим за това, което в скоро време ще се връчи на Шипка. Когато вечерта преди 30-ти юли Осман паша даваше последните си разпореждания в Плевен, той надали знаеше, че за втори път в историята един човек от Азия вика на прохода сянката на Леонида. Като отбраняваше равнината, той не мислеше, че издига прохода. Той не можеше и да помисли, че неговите плевенски редути са извикали вече тристата спартанци на Балкана. Той нямаше наум някакви си втори Термопили. Той не знаеше, че българските опълченци са вече на Шипка.”
― Яна Язова, Шипка

“Аз не се борих за власт, а за човещина! - каза той. - Но сега вече зная, че това, човещината, за която се борихме, цялата тази наша борба е била глупост!... Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея, или се ражда без нея! Човещината не се носи от партия, а от човек!”
― Яна Язова, Соления залив