“Защото това е работата на родителите: да бъдат рамене. Рамене, на които децата им могат да седнат, за да видят света, когато са млаки, на които да стъпят, за да достигнат небето, когато са големи, и на коитода се облягат, когато залитат и се колебаят. Те разчитат на нас, а това е съкрушителна отговорност, защото още не са проумели, че всъщност не знаем какви ги вършим.”