Ивайло Иванов

“Because the terrible thing about becoming an adult is being forced to realize that absolutely nobody cares about us, we have to deal with everything ourselves now, find out how the whole world works. Work and pay bills, use dental floss and get to meetings on time, stand in line and fill out forms, come to grips with cables and put furniture together, change tires on the car and charge the phone and switch the coffee machine off and not forget to sign the kids up for swimming lessons. We open our eyes in the morning and life is just waiting to tip a fresh avalanche of "Don't Forget!"s and "Remember!"s over us. We don't have time to think or breathe, we just wake up and start digging through the heap, because there will be another one dumped on us tomorrow. We look around occasionally, at our place of work or at parents' meetings or out in the street, and realize with horror that everyone else seems to know exactly what they're doing. We're the only ones who have to pretend. Everyone else can afford stuff and has a handle on other stuff and enough energy to deal with even more stuff. And everyone else's children can swim.”
― Fredrik Backman, Anxious People

“Синовете не могат да разберат това, а бащите се срамуват да го признаят: всъщност не искаме децата ни нито да следват мечтите си, нито да вървят по стъпките ни. Искаме ние да вървим по техните стъпки, докато те следват нашите мечти.”
― Fredrik Backman, Folk med ångest

“Ужасното на това да пораснем и да станем зрели хора, е прозрението, че на абсолютно никого не му пука за нас. Налага ни се да разберем как работи светът и да се справяме със всичко сами. Да работим, да плащаме сметки, да използваме конец за зъби, да тръгваме навреме за срещи, да чакаме на опашка и да попълваме формуляри, да опъваме кабели и да сглобяваме мебели, да сменяме гумите на колата, да зареждаме телефона си, да изключваме кафеварката и да не забравяме да запишем децата на плуване. Отваряме очи сутринта, а животът само чака да ни зарине с нова лавина от "Помни!" и "Не забравяй!". Не можем да мислим, не можем да дишаме, просто се събуждаме и започваме да си проправяме път през купчината, защото утре ще има нова. Понякога се оглеждаме, на работното си място или на родителска среща, или на улицата, и с ужас осъзнаваме, че всички останали сякаш знаят точно какво правят. Явно само ние се преструваме. Другите следят, смогват и имат сили за всичко. Децата на другите могат да плуват.
Но ние не сме готови да бъдем зрели хора. Трябвало е да ни спрат навреме.”
― Fredrik Backman, Folk med ångest

“Have you ever held a three-year-old by the hand on the way home from preschool?"

"No."

"You're never more important that you are then.”
― Fredrik Backman, Anxious People