“Моят мозък се съпротивляваше. И не защото приемах ирационалните аргументи на Кристоф за халееви комети, леденостуден космически джаз и неразбираема еротика. Кристоф продължаваше да бъде един ранен във всички камери на сърцето си звяр, който мистифицираше тъмната стихия на женската природа и склонността ѝ да помита мъжката като торнадо. Преди да се е случило каквото и да е, той виждаше в мен бъдещата жертва и искаше като всеки добър, егоистичен приятел да ме предпази от неизбежните катастрофи, за да ме съхрани за себе си.”