“ЗАЩО СМЕ ЗЛИ, защо сме толкоз лоши,
защо понякога, във толкоз злост удавени,
делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
забравяме го в свойте дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни -
еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ах, престанете! Нека поживеем
и ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас отгоре ни,
но важно е, дордето сме над нея...”