“ТОЛКОВА

Толкова усилия, за да превърнем

нищото в корона...



Пак е нищо, само че е ручей.

С биберон от охлюв спи върбата.

Косът предпазливо ни оглежда,

кацнал на върха на свойта човка.



Ние с теб сме само тишината,

чрез която всичко е безкрайно —

облаци, които бавно сричат

в глината с писец от водно конче.



Аз не искам нищо. Ти не искаш

повече от мен. И бог не иска —

нищо повече,

освен да си му майка.”