Иван Методиев > Quotes

“21. Какъв изящен стил. Заслушва се кълвачът. Тояжка на слепец.”
― Иван Методиев, Гъзове и облаци

“Камбана

Пеперуда се блъсна в камбаната.
Никой не чува.”
― Иван Методиев, Майка на вселената

“12. Внимавай щурче, престарял е баща ми, ще го препънеш!”
― Иван Методиев, Гъзове и облаци

“15. Откъде си, премръзнала птицо, та ме гледаш с очите на мама?”
― Иван Методиев, Гъзове и облаци

“ТОЛКОВА

Толкова усилия, за да превърнем

нищото в корона...



Пак е нищо, само че е ручей.

С биберон от охлюв спи върбата.

Косът предпазливо ни оглежда,

кацнал на върха на свойта човка.



Ние с теб сме само тишината,

чрез която всичко е безкрайно —

облаци, които бавно сричат

в глината с писец от водно конче.



Аз не искам нищо. Ти не искаш

повече от мен. И бог не иска —

нищо повече,

освен да си му майка.”
― Иван Методиев, Космогонии

“Човек забравя всеки миг и си измисля нова памет
и облаци сме ние, а животът е дъждът...
И кой е проповядвал нашите съдби?
И кой ги е измерил с истинското време?
И кой от всички сънища ще бъде
нашето пробуждане?”
― Иван Методиев, Пейзажи на душата

“БИЛИ ЛИ СМЕ

Били ли сме или не сме били?

Какво от нас на този свят остава?

Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали

над теб и мен, над тази пръст корава...



Безкрайна пустота след нас остава,

частици нищо, пълни с тишина

край люлката на бога — нани-на...

И сън след сън, животът отминава.



До ужас ме обичай. Днес. И тук.

Вселената чрез тебе ме обича.

Със всеки трепет плах, със всеки звук,

все повече мъглата се сгъстява.



Денят помръква! Въздухът изтича!

Прахът ни този свят осъществява.”
― Иван Методиев, Космогонии