“Трябва да се признае един очевиден факт: детските увлечения и дружби остаряват и умират на двадесет години. Ако си спомняме още някое момиче, то е вече дама, а оцелелите другари са станали приятели. Едното няма нищо общо с другото. Другарите са съучастници, докато приятелят е винаги малко нещо съдник, а понякога и обвинител.
Когато казвам: "У Жако съм с другари", това означава: "В кръчмата съм с приятели." Защото и кръчмите се преобразяват с годините. Те престават да бъдат оазиси и се превръщат в заведения.”