Paul Guimard > Quotes

“Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която,като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях.”
― Paul Guimard, Le mauvais Temps

“...коледната нощ не обещава нищо хубаво.Ситен студен дъжд загрозява улиците.Само още два градуса под нулата и те ще се покрият със снежен килим ... Всичко щеше да бъде преобразено.
Дали няма да бъде достатъчно и аз да понижа с два градуса собствената си температура, за да не ръми и в душата ми?”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Не преобразяваме вече по цели нощи света ...Разменихме белите си нощи и черните си дни срещу черни нощи и бели дни.Загубихме при тази смяна, защото в резултат на втората смесица се получава сиво.При другата, макар и съставена от същите цветове, животът изглежда розов.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“...тя постоянно отлагаше за неопределено време грижата да надникне в себе си.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“За да успокоят нервите си, мъжете воюват, а жените - правят покупки. Не съм сигурен кое от двете занимания е по-жестоко. Тъй или иначе, понеже се правят много по-често, покупките наваксват жестокостта, която евентуално не им достига.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Впрочем огорчението му не беше оцветено трагично, за да го утеши поне със силата си. Чувствата му не надхвърляха умерения речник на тихите и скромни хора, които се плашат от думите. Когато заговореше за своите скърби, той ги наричаше "неприятности". Казваше "трудничко беше", спомняйки си за Вердюн, и "уморен съм", когато бе болен. За да "обожаваш" или за да "страдаш жестоко", е необходимо свободно време и известно благосъстояние.”
― Paul Guimard

“Стаята миришеше на чистота, както розата мирише на роза. Долавяше се само съвсем лек дъх на лекарство, едва уловими изпарения на гоменол. Мебелите се оглеждаха в лакирания паркет. Паркетът се оглеждаше в мебелите. Ах, този паркет на леля Жан! Той като че ли се беше родил излъскан, изрязан от непознато дърво, някакво приказно дърво, поникнало в задния двор на холандска ферма. Ако го зърнеше електрическата машина за лъскане на паркети, сигурно биха ѝ изгорели бушоните. Този паркет надминаваше всяка техника. Той представляваше нетрайно постижение на три поколения слугини, внимателни и изтощителни грижи, задължителни плъстени подложки под краката на мебелите. Стогодишно чудо, треперещо пред угрозата на една мокра обувка! С труда, посветен на тоя паркет, биха могли да построят цяла катедрала.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Трябва да се признае един очевиден факт: детските увлечения и дружби остаряват и умират на двадесет години. Ако си спомняме още някое момиче, то е вече дама, а оцелелите другари са станали приятели. Едното няма нищо общо с другото. Другарите са съучастници, докато приятелят е винаги малко нещо съдник, а понякога и обвинител.
Когато казвам: "У Жако съм с другари", това означава: "В кръчмата съм с приятели." Защото и кръчмите се преобразяват с годините. Те престават да бъдат оазиси и се превръщат в заведения.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Привилегията на някои съвсем незначителни спомени е, че се инкрустират като миди.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Ще се прибера у дома и ще работя. Госпожа Бенет-Деборд очаква проект за афиш за нов сапун, който, от само себе си се разбира, ще бие всички рекорди по пенливост, мекота и придаване кадифен младежки блясък на старческата кожа. Сюжетът е така неблагодарен! Всичко е вече казано за сапуна. При това не разполагам с много време. Китайските миниатюристи са рисували един вишнев клон цели двадесет години. Госпожа Бенет- Деборд не би търпяла подобни срокове. Животът на сапуна е премного мимолетен, за да чака вдъхновението на художника.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Ik wil je niet voorhouden dat alles ijdelheid is. Ik houd van woorden en gedachten, van hun spelletjes en hun botsingen. Maar besef alleen dat ze uiteindelijk van geen gewicht zijn. Miljoenen 'anderen' zullen doorgaan mijn eigen woorden, mijn eigen ideeën ter sprake te brengen over de moraal, de liefde, de gerechtigheid, Jung of de oorlog in Vietnam. Mijn afwezigheid zal geen enkele zichtbare leegte veroorzaken en nog geen achtste rust teweegbrengen in dat concert waarbij de uitvoerenden verwisselbaar zijn.”
― Paul Guimard, Les Choses de la Vie

“Човек приема много по-лесно неопределеността на електрона, отколкото променливостта на сърдечните пориви.”
― Paul Guimard, Rue du Havre