“Впрочем огорчението му не беше оцветено трагично, за да го утеши поне със силата си. Чувствата му не надхвърляха умерения речник на тихите и скромни хора, които се плашат от думите. Когато заговореше за своите скърби, той ги наричаше "неприятности". Казваше "трудничко беше", спомняйки си за Вердюн, и "уморен съм", когато бе болен. За да "обожаваш" или за да "страдаш жестоко", е необходимо свободно време и известно благосъстояние.”