“Но нима имаше нужда да чете или наблюдава другите? Достатъчно ѝ бе да надникне в самата себе си. Това бледо, угаснало съществуване, гледано отвън, лумваше толкова силно, когато човек се вгледаше в него! Какъв пълнокръвен живот! Колко спомени, колко неподозирани съкровища!... Съществували ли бяха някога наистина? Те бяха реални, разбира се, защото тя ги чувствуваше такива... О, посредствени съществования, които вълшебната пръчка на бляна преобразява коренно!”