Sign in with Facebook
“Но нима имаше нужда да чете или наблюдава другите? Достатъчно ѝ бе да надникне в самата себе си. Това бледо, угаснало съществуване, гледано отвън, лумваше толкова силно, когато човек се вгледаше в него! Какъв пълнокръвен живот! Колко спомени, колко неподозирани съкровища!... Съществували ли бяха някога наистина? Те бяха реални, разбира се, защото тя ги чувствуваше такива... О, посредствени съществования, които вълшебната пръчка на бляна преобразява коренно!”
―
―
“Клета свобода, ти не си за този свят!”
―
―
“Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.”
―
―
“When nothing in society deserves respect, we should fashion for ourselves in solitude new silent loyalties.”
―
―
“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
Sumire’s 2025 Year in Books
Take a look at Sumire’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
Polls voted on by Sumire
Lists liked by Sumire
