Куфарът на брат ми Quotes

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Струваше ми се неимоверно изпитание да оставиш съзнателно толкова милиони неща, образи от познатия ти опитомен свят, и да се хвърлиш в нещо, за което може и да си се подготвял психически и по всякакви други начини, но никога не можеш и да подозираш какво те чака там. И за мен основното изпитание не беше географско, не бе материално, а изключително емоционално. През няколкото ми години в Канада в мен се отвориха такива емоционални бездни, каквито не съм и подозирала, че са възможни.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Имиграцията е високомерна и привлекателна учителка. Тя ни учи и възпитава като майката, но е чужда, веща и взискателна, не прощава и ако не се справяме, ни отстранява.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Нищо от това, което съм и което правя в момента, нямаше да се случи, ако на пет години не бях предприела първото си пътешествие извън родината. С малко куфарче и дълго до коленете червено яке, придружена от далечен познат на семейството до Москва, където ме чакаше майка ми, за да продължим до София за по-пряко с влак през всички страни от Източния блок.

Ако първите ми приятелчета в България не бяха от Афганистан, Йемен и Никарагуа - далечни страни с красиви имена, на които знаех мястото върху глобуса още преди да започна училище.

И ако не бях израснала с възприятието, че да си роден някъде и да живееш на съвсем друго място е нещо напълно естествено. И много вълнуващо.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“За мен това е нещо съвсем естествено, не е някакво геройство - да положиш усилие да опознаеш мястото, в което живееш, да владееш езика му, да празнуваш празниците му, да съпреживяваш тревогите и проблемите му.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Защо ми е толкова самотно и тихо? Защо толкова много вали? Аз ли валя вече вътрешно, в мен ли тече неспирен дъжд от сълзи, или всичко е съвсем обяснимо и ще свикна - с този прозорец, с океана, с планината. Будех се всяка сутрин с мисълта, че искам да си ходя в България.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Помня всички нужни и ненужни подробности от този първи ден на втория ми живот, но най-вече помня странното, напрегнато усещане, че не съм взел със себе си нещо крайно необходимо. Че не би трябвало да се качвам в самолета без него, но няма как да го побера нито в ръчния багаж, нито в куфара и ще трябва да го оставя тук завинаги.”
― Иво Иванов, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“КУФАР – затворено паралелепипедно пространство, в което поставяме неща за пренасяне. Важни неща, вещи от първа необходимост. Пренасяме гащи, чорапи, четка за зъби, няколко тениски, кецове, мечти, спомени, изгледи, възгледи, копнежи, надежди, намерения, чувства и мисли, настоящи притеснения, бъдещи пориви… КУФАР, това е времето на едно пътуване и пътуване във времето. Мястото, на което бяхме преди миг и миг преди да го напуснем.
КУФАР – това е целта, с която местим всичкия наш живот на няколко хиляди километра на запад или десетки години на изток.
КУФАР – пространството, което във времето на едно пътуване поглъща и превръща спомените в усмивки от стари снимки, мечтите в сълзи, тениските в прегръдки, кецовете в надежда за завръщане….
(Герасим Дишлиев, “Монолог с куфар”)”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“От онези, които напускат, едни са повече емигранти, а други - предимно имигранти.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Моята родина страда от нихилизъм. Америка ляга и става с вяра в бъдещето.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя