“В резултат на това новата стара номенклатура на Путин изведе корупцията до такива висоти, каквито при комунистите и Елцин никой не е и сънувал. В момента тя поглъща малкия и средния бизнес, а заедно с него и средната класа. В същото време дава възможност за развитие на едрия и супередрия капитал, на монополистите и на квази-държавните предприятия. (Това означава, че именно те са предпочитаните източници на подкупи за номенклатурата.) В Русия този бизнес дава най-високи и стабилни печалби не само за собствениците и мениджърите, но и за покровителите им от администрацията. Голямо предприятие без покровители в държавната администрация у нас не съществува. Всички тези извращения нямат нищо общо с пазарните закони. Путин се опитва да спечели подкрепата на така наречените „бивши“, които са заемали лидерски позиции при съветския режим. Носталгията им по миналото е толкова силна, че идеологията, лежаща в основата на капитализма от вида „Путин“, все повече започва да напомня мисленето в СССР по време на периода на стагнация през последните години на Брежнев — краят на 70-те и началото на 80-те години на XX век.

Таня, Миша, Лена и Ринат са реални личности, а не измислени герои; обикновени хора, които заедно с цялата страна се борят за оцеляване. Всичките са ми приятели. Ето какво се случи с тях след 1991 г.”