“В резултат се получил един модерен европейски апартамент, оборудван по последна дума на технологиите.

Таня не спряла дотук: изоставила амбулантната търговия и се захванала с истинска, като купила магазини в Москва.

— Какво? Тези магазини са твои? — Не можех да повярвам на ушите си. Беше собственик на два отлични супермаркета, в които пазарувах след работа. — Поздравления! Но цените ти…

— Знам, но Русия е богата държава — отвърна Таня през смях.

— Не е чак толкова богата. Ти си станала империалист. Малко си безчувствена.

— Разбира се, Елцин вече не е власт и с него си отидоха и лесните пари и романтиката. Хората начело на държавата сега са ненаситни прагматици и аз съм същата. Ти си срещу Путин, но аз го подкрепям. Чувствам го почти като брат — навремето е бил никой, а сега си взима своето.

— Какво имаш предвид под „ненаситни“?

— Подкупите. Безкрайните подкупи, които трябва да даваш на всички. Плащам само и само да си запазя магазините. На кого ли не давам рушвети? На чиновниците от полицията, на пожарникарите, на хигиенните инспектори, на общинарите. И на мафиотите, на чиято територия са магазините. Всъщност аз ги купих от мафиоти.

— Не се ли страхуваш да правиш бизнес с тях?

— Не. Имам си мечта — искам да съм богата. В днешна Русия това означава, че трябва да си плащаш на всички. Ако не си давам лептата, още утре ще ме застрелят и ще ме сменят с някой друг.

— Не преувеличаваш ли?

— Ако не друго, поне съм наясно с нещата.

— Ами бюрократите?

— На някои плащам лично, а на останалите плащат мафиотите, на които давам пари, за да умилостивяват с тях другите мафиоти, бюрократите. Всъщност е доста удобно.”