“Картината не приличаше на мен - пък и не биваше да прилича, чувствах го, - но тя беше това, което представляваше моят живот, беше моят съкровеност, моята съдба или моят демон. Така би изглеждал приятелят ми, ако някога отново бих си намерил такъв. Така би изглеждала любимата ми, ако някога бих имал такава. Такъв би бил животът и такава смъртта ми - това беше звукът и ритъмът на собствената участ.”