Херман Хесе > Quotes

“Не смея да се нарека знаещ човек. Бях и още съм само търсещ човек, но вече не търся по звездите и в книгите, започвам да долавям поученията, които ми нашепва моята кръв. Историята ми не е приятна, не е сладка и съзвучна, както измислените истории, тя има вкус на безсмислие и объркване, на безумие и сън, както животът на всички хора, които не искат повече да се залъгват.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

“Животът на всеки човек е път към самия себе си, проправяне на път, загатване на пътека. Никога никой човек не се е слял напълно със себе си; всеки обаче се стреми към това, един едва доловимо, друг по-ясно, кой както може. И всеки до края носи със себе си остатъци от своето раждане, слуз и яйчена черупка от един прасвят. Някой никога не стига до човека, остава жаба, остава гущер, остава мравка. Но всеки е творение на природата, което иска да уподоби човека. И всички имат общ произход, майките, и всички ние произлизаме от едно и също лоно: но всеки, като опит и създание от глъбините, се стреми към свои собствени цели. Бихме могли взаимно да се разбираме; но всеки може да тълкува само себе си.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

“Въпреки всичко обаче да изстрадаш тия мъки беше усещане, близко до насладата. Толкова дълго, сляп и тъп, бях лазил бавно, толкова дълго сърцето ми бе седяло мълчаливо и бедно в ъгъла, че и тези самообвинения, този ужас, цялото отвратително чувство бе добре дошло за душата ми. Все пак беше чувство, лумваха пламъци и в тях тръпнеше сърце! Объркан, посред злината усещах нещо като освобождение и пролет.”
― Херман Хесе, Демиан

“Картината не приличаше на мен - пък и не биваше да прилича, чувствах го, - но тя беше това, което представляваше моят живот, беше моят съкровеност, моята съдба или моят демон. Така би изглеждал приятелят ми, ако някога отново бих си намерил такъв. Така би изглеждала любимата ми, ако някога бих имал такава. Такъв би бил животът и такава смъртта ми - това беше звукът и ритъмът на собствената участ.”
― Херман Хесе, Demian: Die Geschichte von Emil Sinclairs Jugend

“- А ако не бях го пожелала?
- Но ти го пожела. Чуй, Камала, когато хвърлиш камък във водата, той по най- прекия път се насочва към дъното. Така е, когато Сидхарта има някаква цел, някакво желание. Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, но минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да върши нещо, без да се помръдне, той се чувства привлечен, той се оставя да пада. Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска нищо в душата си, което би могло да противостои на целта му. Ето това Сидхарта е научил при саманите. Това е същото, което глупаците наричат
магьосничество и което смятат, че го причиняват демоните. Демоните нищо не причиняват, няма никакви демон. Всеки може да чародейства, всеки може да постигне целта си, ако умее да мисли, ако умее да чака, ако умее да пости”
― Херман Хесе

“- Когато някой търси - каза Сидхарта, - често се случва очите му да виждат само онова, което търсят, така той не може да намери нищо и не може да приеме нищо в себе си, защото винаги мисли за търсеното, защото има някаква цел и е обсебен от целта. Да търсиш, значи да имаш цел. Но да намериш - означава да си свободен, открит към всичко, да нямаш цел. Ти, преподобни, може би наистина само търсиш, защото докато следваш целта си, не виждаш много неща, които са пред очите ти.”
― Херман Хесе