“- Чувал ли си за болестта сибирска треска?
- Не.
- Чела съм за нея преди доста време.. Но не помня заглавието на книгата. От сибирска треска боледуват предимно селяните в Сибир. Опитай се да си представиш следното: ти си селянин и живееш съвсем сам в дивата сибирска тайга. Ден след ден превиваш гръб над ралото, разораваш нивите си с пот на челото. Наоколо, докъдето ти стига погледът, няма нищо. Накъдето и да се обърнеш, виждаш само хоризонта - на север, на изток, на юг, на запад - все същото. И нищо друго. Сутрин слънцето изгрява и ти отиваш да работиш на полето. Когато застане над главата ти, значи е дошло време за обяд. Щом започне да клони към залез, се връщаш у дома да спиш..И това се повтаря ден след ден, година след година..Та, представи си, че ти си такъв селянин..Идва ден, когато нещо в теб умира..Нещо..Всеки ден виждаш как слънцето изгрява от изток, изминава своя път по небето, после залязва на запад и нещо в теб се прекършва и умира. Захвърляш плуга и с празна от мисли глава тръгваш на запад. На запад от слънцето. Вървиш ден след ден като луд - не ядеш, не пиеш, докато не паднеш мъртъв на земята. Това е сибирската треска - hysteria siberiana.
Опитах се да си представя сибирски селянин, лежащ мъртъв на земята и попитах:
- Но какво има там, на запад от слънцето?
- Не знам. Може би нищо. А може и да има нещо. Във всеки случай е различно от онова, което е на юг от границата.”