Maria

“Misery is a no U-turns, no stopping road. Travel down it pushed by those behind, tripped by those in front. Travel down it at furious speed though the days are mummified in lead. It happens so fast once you get started, there’s no anchor from the real world to slow you down, nothing to hold on to. Misery pulls away the brackets of life leaving you to free fall. Whatever your private hell, you’ll find millions like it in Misery. This is the town where everyone’s nightmares come true.”
― Jeanette Winterson, Written on the Body

“Всеки човек притежава свой собствен микросвят и всички ние се носим, подхвърляни от обстоятелствата, в привидно произволни посоки. Понякога обаче орбитите ни се пресичат по красив и мистериозен начин и ни карат да вярваме, че може би в хаоса ни има ред и в реда ни има хаос.”
― Иво Иванов, Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало

“It's so freeing, it's beautiful in a way, to have a great failure, there's nowhere to go but up.”
― David Lynch

“- Чувал ли си за болестта сибирска треска?
- Не.
- Чела съм за нея преди доста време.. Но не помня заглавието на книгата. От сибирска треска боледуват предимно селяните в Сибир. Опитай се да си представиш следното: ти си селянин и живееш съвсем сам в дивата сибирска тайга. Ден след ден превиваш гръб над ралото, разораваш нивите си с пот на челото. Наоколо, докъдето ти стига погледът, няма нищо. Накъдето и да се обърнеш, виждаш само хоризонта - на север, на изток, на юг, на запад - все същото. И нищо друго. Сутрин слънцето изгрява и ти отиваш да работиш на полето. Когато застане над главата ти, значи е дошло време за обяд. Щом започне да клони към залез, се връщаш у дома да спиш..И това се повтаря ден след ден, година след година..Та, представи си, че ти си такъв селянин..Идва ден, когато нещо в теб умира..Нещо..Всеки ден виждаш как слънцето изгрява от изток, изминава своя път по небето, после залязва на запад и нещо в теб се прекършва и умира. Захвърляш плуга и с празна от мисли глава тръгваш на запад. На запад от слънцето. Вървиш ден след ден като луд - не ядеш, не пиеш, докато не паднеш мъртъв на земята. Това е сибирската треска - hysteria siberiana.
Опитах се да си представя сибирски селянин, лежащ мъртъв на земята и попитах:
- Но какво има там, на запад от слънцето?
- Не знам. Може би нищо. А може и да има нещо. Във всеки случай е различно от онова, което е на юг от границата.”
― Haruki Murakami, South of the Border, West of the Sun