Maria

“I drank coffee and read old books and waited for the year to end.”
― Richard Brautigan, Trout Fishing in America

“- Чувал ли си за болестта сибирска треска?
- Не.
- Чела съм за нея преди доста време.. Но не помня заглавието на книгата. От сибирска треска боледуват предимно селяните в Сибир. Опитай се да си представиш следното: ти си селянин и живееш съвсем сам в дивата сибирска тайга. Ден след ден превиваш гръб над ралото, разораваш нивите си с пот на челото. Наоколо, докъдето ти стига погледът, няма нищо. Накъдето и да се обърнеш, виждаш само хоризонта - на север, на изток, на юг, на запад - все същото. И нищо друго. Сутрин слънцето изгрява и ти отиваш да работиш на полето. Когато застане над главата ти, значи е дошло време за обяд. Щом започне да клони към залез, се връщаш у дома да спиш..И това се повтаря ден след ден, година след година..Та, представи си, че ти си такъв селянин..Идва ден, когато нещо в теб умира..Нещо..Всеки ден виждаш как слънцето изгрява от изток, изминава своя път по небето, после залязва на запад и нещо в теб се прекършва и умира. Захвърляш плуга и с празна от мисли глава тръгваш на запад. На запад от слънцето. Вървиш ден след ден като луд - не ядеш, не пиеш, докато не паднеш мъртъв на земята. Това е сибирската треска - hysteria siberiana.
Опитах се да си представя сибирски селянин, лежащ мъртъв на земята и попитах:
- Но какво има там, на запад от слънцето?
- Не знам. Може би нищо. А може и да има нещо. Във всеки случай е различно от онова, което е на юг от границата.”
― Haruki Murakami, South of the Border, West of the Sun

“His mind was indeed my library, and whenever it was opened to me, I entered bliss.”
― Charlotte Brontë, Villette

“Many waters cannot quench love, neither can floods drown it. What then kills love? Only this: Neglect. Not to see you when you stand before me. Not to think of you in the little things. Not to make the road wide for you, the table spread for you. To choose you out of habit not desire, to pass the flower seller without a thought. To leave the dishes unwashed, the bed unmade, to ignore you in the mornings, make use of you at night. To crave another while pecking your cheek. To say your name without hearing it, to assume it is mine to call.”
― Jeanette Winterson, Written on the Body