“Йоско избута с обувка своята половинка под масата
и пристъпи към кухнята с чиниите. Остави ги на мивката и
постоя там, докато си тръгнат гостите. Изми си лицето.
Когато гласовете се загубиха зад ъгъла на нощта, той излезе и
каза на Бренда да си върви.
– Късно е. Аз ще оправя.
– Добре.
След малко пленителната осанка му пожела лека
нощ и до утре. Излезе, облечена в шикозно палтен
це. Стъпките ù отшумяха в мрака. Йоско изтърси пок-
ривката и взе метлата. Измете под масата и погледна в
лопатката. Това беше най-тъжното нещо, което беше виж
дал. Изхвърли го в коша и си наля едно орухо в кафена чаша.
Стъклените нареди в миялната машина и отиде да измие чи
ниите. Рамон отдавна хъркаше горе пред телевизора. После
си наля още едно орухо и седна на близкия стол. Огледа салона
и главата на препарирания глиган му намигна за кураж. После
обаче не задържа смеха си под бивните. От това стените за
шаваха и Йоско, след като си разтърка очите, се озова в една
опера. Беше красива и величествена. Бяла, с гипсови орна
менти и златни кантове, в които се отразяваше червеният
плюш. Бяха ги завели от училище. Децата стояха на първи
те редове. Тази нощ спектакълът включваше и балет. Голям
смях падна. Какви топки имаха тия хюмнета. Някои ученици
си носеха скобници. „Актьорите са плакали зад завесите“ –
смъмри учителката лошите деца. Йоско не беше от тях.
Той излезе от операта, взе боклука от кухнята и от бара и
го изхвърли, барабар с клиновете на танцьорите. Преди да си
тръгне, мина през тоалетната, както винаги, за да се уве
ри дали не тече нещо. Там видя едно руло тоалетна хартия
на привършване и го мушна в джоба. Дръпна ципа на якето,
загаси лампите и заключи вратата. Повече не я прекрачи.”