“Очите му били тъмни. Струва ми се, че в ни­какъв случай не са били черни. Може би са има­ли нещо от ония неопределени тъмни цветове със зеленикав или синкав оттенък, които могат силно да се променят, да смайват колкото със своето безочие, толкова и с най-тънка изразителност; очи, които озадачават и дразнят фантазията. При­ятелите на Павел твърдят, че очите му били вина­ги засмени, че той гледал на света твърде весело и безгрижно. Предполагам, че това не е било точ­но така; че мнозина са подвеждани от спокойната му усмивка и веселата сигурност на лицето му.”