“- Мразя Индия – яростно заяви моята кралица в банския костюм, когато минавах покрай нея. – Мразя всичко в нея. Мразя жегата, а тук винаги е горещо, дори когато вали дъжд, а аз не понасям дъжда. Не понасям и тукашната храна, а водата пък изобщо не може да се пие. Ненавиждам бедняците, а тук те са навсякъде. Ненавиждам и богаташите – те са толкова самодоволни. Мразя тълпите, нямам мира от тях. Мразя хората, които не спират да крещят, обличат се във виолетово, задават много въпроси и те командват. Мразя мръсотията, мразя вонята и особено ненавиждам да клеча в клозета. Мразя парите, защото не могат да купят всичко, мразя и магазините, защото в тях няма какво да се купи. Мразя киното. Мразя танците. Мразя езиците, на които говорят на тези места, защото не са английски език. Мразя и английския, защото е развален английски. Мразя автомобилите, с изключение на американските коли, мразя и тях, защото всичките са стари, поне десетгодишни. Мразя училищата, защото са истински затвори, мразя и ваканциите, защото дори те не ти носят желаната свобода. Мразя старците, мразя и децата. Мразя радиото, а телевизия тук няма. Но най-много от всичко мразя всички тези проклети богове.”