“Kaкво нещо е животът, мислел си той. Нямам късмет и това си е. И още колко други неща си нямам, си мислел дядото и извадил списък на нещата, които си няма. Все изваждам разни неща, но не са златни pибки. Веднъж извадих една подводница. И тя не само че не ми изпълни желанието, но започна и да стреля по мен. Друг път извадих риба трион, риба чyк, риба менгеме и дори цяло дърводелcкo ателие, но златна pибкa така и не хванах. След това улових огромен марлин и прописах pазкази. Но оттогава все смъртта ме влече. Отказах се от paзказите и ето ме пак тук.
Погледнал тъжно дядото водата и си казал: "Днес е добър ден за лов на златни рибки." Едва изрекьл тези думи и мрежата се разклатила като крака на обесен. Старецът рязко я издърпал и видял, че вътре се мята златна рибка. Без да е арменец златар, рибарят разбрал, че това е шансът.”