“Моят приятел Кольо имаше депресия. Това, разбира се, е нормално, особено през зимата. Но историята с неговата депресия е доста невероятна. Заедно с депресията двамата отиват в Пловдив. Какво са правили там, не е много ясно. Но Кольо се връща от Пловдив в София без депресията. Оттук нататък разказът става наистина странен. Кольо е доста обезпокоен, защото е свикнал с депресията и без нея му е прекалено весело. А той не иска да му е нормално и весело. Постепенно започва да го обзема паника, още повече че това не е първата депресия, която губи в Пловдив. Когато се почувствал страшно весело и застрашително нормално, трескаво отпътувал за Пловдив да търси депресията си. Разпитвал на всички места, където бил с нея. Но оттогава, откакто били заедно, никой не я бил виждал...”