“Изповед

Объркан цял във хаоса световен,
троша столетни истини с глава.
Пред смъртоносна цев с най-смъртно слово
заставам. И ме няма след това.
Със своите ръце и ум, и воля,
добър и зъл, такъв и онакъв,
руша, градя - в една душица гола
събрал и Бог, и сатана... И кръв
ми капе от гръдта, кръв нечестива,
оставяща в мен капки тъмнина.
Добре, че имам друга, та измива
поне донейде тъмните петна.
Обърквам се в това кълбо всевечно,
във гордости, вини, с които аз
едва ли имам нещо общо вече,
но си ги нося във наследство... В час,
в самотен час, сам в хаоса световен,
за да си махна всичката беда,
заключвам се. И сред дима отровен
си пускам за причастие Бетовен.
Тъй само грешник пий света вода.”