“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях.
А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха.
И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре.
Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.”