“В характера си тя имаше чисти страни, чисти като синьото цвете, останали й от времето, когато пееше по улиците. Като гледаше продавачките на цветя край метрото, тя ми казваше тогава:
- Вярваш ли, че един ден някой мъж ще ми поднесе малко букетче, което ще купи, минавайки оттук?
След това тя получаваше толкова цветя, че можеше да ги препродава. Беше удовлетворена, цветята свидетелстваха за нейния успех, но...
- Ти не можеш ме убеди - умуваше тя, - че тия огромни букети се поднасят от сърце, много мангизи се плащат за тях. А за едно букетче от теменужки човек трябва да си помисли, трябва да бръкне в джоба си и после да ти го даде, без да се страхува, че ще изглежда смешен. Това е жест...”