Antonia Ivanova

“Пет са тайнствата, които съдържат в себе си ключа към незримото: любовният акт, раждането на човек, съзерцанието на велико произведение на изкуството, присъствието ни в близост до нечия смърт или катастрофа и насладата от извисяването на човешкия глас в песен. В подобни мигове Вселената се разтваря пред очите ни и ние надникваме в нейните дълбини, виждаме онова, което е скрито от човешкия поглед, постигаме непостижимото.”
― Салман Рушди, The Ground Beneath Her Feet

“Болестта е израз на това, че човекът е грешен, виновен или нездрав - болестта е микрокосмическото последствие от грехопадението. Тези описания нямат абсолютно нищо общо с идеята за възмезди¬ето, с тях искаме да покажем само, че докато има дял в полярността, човекът има дял и във вината, болестта и смъртта. В момента, в който осъзнае за себе си тези основни факти, те загубват своя отрицателен привкус. Единствено отказът да ги приемем, оценката им и борбата ни срещу тях ги превръща в страховити врагове.”
― Торвалд Детлефсен, Болестта като път

“„И точно това събиране на безнадежност и предчувствие, смесени с едно безкрайно небе, чуждо и красиво, красиво по чужд начин, правеше тази минута вечна. Знаех си, че не може да се разкаже.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes “Awww!” What did they call such young people in Goethe’s Germany?”
― Jack Kerouac, On the Road