Antonia Ivanova

“Дошла си вкъщи малко след полунощ. Хвърлила се на леглото с дрехите и запушила, палейки цигара от цигара, за да го изчака да свърши писмото, което тя знаела, че ще бъде дълго и трудно, и малко преди три часа, когато завили кучетата, сложила на огъня вода за кафе, облякла се в пълен траур и отрязала в двора първата роза, разцъфнала в утринта. От известно време доктор Урбино бе разбрал колко много щеше да ненавижда спомена за тая неповторима жена и му се струваше, че знае защо: само човек без принципи можеше да се отдаде с такава наслада на мъката.”
― Gabriel Garcí­a Márquez, Love in the Time of Cholera

“Пет са тайнствата, които съдържат в себе си ключа към незримото: любовният акт, раждането на човек, съзерцанието на велико произведение на изкуството, присъствието ни в близост до нечия смърт или катастрофа и насладата от извисяването на човешкия глас в песен. В подобни мигове Вселената се разтваря пред очите ни и ние надникваме в нейните дълбини, виждаме онова, което е скрито от човешкия поглед, постигаме непостижимото.”
― Салман Рушди, The Ground Beneath Her Feet

“„Не знаел, че когато е за разбиране на нещо, което не бива да се разбира, жените имат друга грамотност.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Болестта е израз на това, че човекът е грешен, виновен или нездрав - болестта е микрокосмическото последствие от грехопадението. Тези описания нямат абсолютно нищо общо с идеята за възмезди¬ето, с тях искаме да покажем само, че докато има дял в полярността, човекът има дял и във вината, болестта и смъртта. В момента, в който осъзнае за себе си тези основни факти, те загубват своя отрицателен привкус. Единствено отказът да ги приемем, оценката им и борбата ни срещу тях ги превръща в страховити врагове.”
― Торвалд Детлефсен, Болестта като път