Antonia Ivanova

“The whole town had instantly gone to bed; the only noise now was barking dogs. How could I ever sleep? Thousands of mosquitoes had already bitten all of us on chest and arms and ankles. Then a bright idea came to me: I jumped up on the steel roof of the car and stretched out flat on my back. Still there was no breeze, but the steel had an element of coolness in it and dried my back of sweat, clotting up thousands of dead bugs into cakes on my skin, and I realized the jungle takes you over and you become it. Lying on the top of the car with my face to the black sky was like lying in a closed trunk on a summer night. For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.”
― Jack Kerouac, On the Road

“Дошла си вкъщи малко след полунощ. Хвърлила се на леглото с дрехите и запушила, палейки цигара от цигара, за да го изчака да свърши писмото, което тя знаела, че ще бъде дълго и трудно, и малко преди три часа, когато завили кучетата, сложила на огъня вода за кафе, облякла се в пълен траур и отрязала в двора първата роза, разцъфнала в утринта. От известно време доктор Урбино бе разбрал колко много щеше да ненавижда спомена за тая неповторима жена и му се струваше, че знае защо: само човек без принципи можеше да се отдаде с такава наслада на мъката.”
― Gabriel Garcí­a Márquez, Love in the Time of Cholera

“Какво е това, което ни прави тъй неравнодушни към певците? Защо песента има такава власт над нас? Може би тайната се крие в странността на самото занимание - пеенето? Нота, гама, акорд; мелодия, хармония, аранжимент; симфония, рага, китайска опера, джаз, блус: само като си помислиш, че съществуват подобни неща, че сме открили магически интервали и разстояния, които пораждат прости нотни съчетания в пределите на човешката ръка, и от всичко това ние създаваме всеобхватен звук! Алхимията на музиката крие в себе си същата тайна като математиката, виното, любовта. Може би сме се научили от птиците, а може би не. Може би сме същества, които вечно търсят висш възторг. Среща се незаслужено рядко в живота ни, който, ще се съгласите с мен, е до болка несъвършен. Песента го превръща в нещо съвсем различно. Песента ни разкрива свят, достоен за нашите стремежи, тя ни показва какви бихме могли да станем, ако ни допуснат в него.”
― Салман Рушди, The Ground Beneath Her Feet

“the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes “Awww!” What did they call such young people in Goethe’s Germany?”
― Jack Kerouac, On the Road