Antonia Ivanova

“„И точно това събиране на безнадежност и предчувствие, смесени с едно безкрайно небе, чуждо и красиво, красиво по чужд начин, правеше тази минута вечна. Знаех си, че не може да се разкаже.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Какво е това, което ни прави тъй неравнодушни към певците? Защо песента има такава власт над нас? Може би тайната се крие в странността на самото занимание - пеенето? Нота, гама, акорд; мелодия, хармония, аранжимент; симфония, рага, китайска опера, джаз, блус: само като си помислиш, че съществуват подобни неща, че сме открили магически интервали и разстояния, които пораждат прости нотни съчетания в пределите на човешката ръка, и от всичко това ние създаваме всеобхватен звук! Алхимията на музиката крие в себе си същата тайна като математиката, виното, любовта. Може би сме се научили от птиците, а може би не. Може би сме същества, които вечно търсят висш възторг. Среща се незаслужено рядко в живота ни, който, ще се съгласите с мен, е до болка несъвършен. Песента го превръща в нещо съвсем различно. Песента ни разкрива свят, достоен за нашите стремежи, тя ни показва какви бихме могли да станем, ако ни допуснат в него.”
― Салман Рушди, The Ground Beneath Her Feet

“Дошла си вкъщи малко след полунощ. Хвърлила се на леглото с дрехите и запушила, палейки цигара от цигара, за да го изчака да свърши писмото, което тя знаела, че ще бъде дълго и трудно, и малко преди три часа, когато завили кучетата, сложила на огъня вода за кафе, облякла се в пълен траур и отрязала в двора първата роза, разцъфнала в утринта. От известно време доктор Урбино бе разбрал колко много щеше да ненавижда спомена за тая неповторима жена и му се струваше, че знае защо: само човек без принципи можеше да се отдаде с такава наслада на мъката.”
― Gabriel Garcí­a Márquez, Love in the Time of Cholera

“„Не знаел, че когато е за разбиране на нещо, което не бива да се разбира, жените имат друга грамотност.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата