“...мислех, че ние може и да не сме ангели, но има мигове, в които доста заприличваме на такива.
Трудно е да си ангел всеки ден, даже е невъзможно. Ние с всички сили се стараем да е ни усети някой колко сме меки и чувствителни, вече по навик заемаме гранитни пози, придобиваме коравосърдечни форми, като изсечени от камък статуи. Затова, когато в подобни мигове станем ангели, без дори да се усетим, тогава много ни личи.”