“Ще изпълзиш от ноздрите на спомена
като пингвин, преситен от море.
Тъгата има четири симптома:
потребност, болка...
същите по две.
Дали я разпозна, когато шмугна се
като кутре под топлия юрган;
дали си си измислял всички лудости,
че някой е до теб, а бил си сам?!
Измисляш си, разбира се. По-лесно е
да гушнеш празнотата като плът.
И бавно да заспиш, докато песните
от чуждите прозорци изтекат
през твоите очи – като газирани
илюзии, разклатени до гръм.
Ще искаш да е следван от умиране.
А той ще се повтаря.
Като сън.”