“ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК

И аз съм си казвал:
ще почна отново.
От чист понеделник. От първа бразда...
Но дните предишни ме гледат сурово.
И спират ме думи, покрити с ръжда.
И горска пътека, забравена вече,
ме дърпа да тръгна през ланския сняг...
И в стария шлифер откривам билетче
за минала драма,
за вчерашен влак.
Морето ме люшка с тревожна насмешка -
в дълбокото плувам, а пояс не взех...
Но тъй ми е нужна случайната грешка!
Не бих я сменил
за планиран успех.
Кога стана сряда?... Живея съдбовно
в средата на път, на любов, на пожар...
И пак си повтарям:
ще почна отново.
От чист понеделник. От нов календар...”