“— Щастието — рече един ден дядо, не знам на мен или на себе си, — мой млади приятелю, се крие в любовта към секундите. Ние сме възпитани да се борим с всяка секунда, да я унищожаваме, да й противоречим и да се мъчим да я превъзмогнем, за да достигнем до следващата. Това е може би една заслужаваща си битка, но само ако приемеш, че зловещите секунди само те спъват, крият от теб истинските ти мигове, затова трябва да достигнеш до тях с усилия и пот на челото. Ето тук, мойто момче, е разковничето. Секундите са просто и само секунди. Часовниците са създадени да въртят стрелки до безкрай. Пясъчните часовници са създадени да изсипват песъчинките си, докато не свършат — после трябва да бъдат обърнати. Слънчевите часовници са създадени да следват хода на Земята около Слънцето, който ход никога няма да се промени. И най-любопитно е колко проста всъщност е тази истина, дяволски проста. Казвам „дяволски“, защото този страх от секундата трябва наистина да ни е вдъхнат от някой изпаднал ангел. Секундата, която чакаме, никога няма да дойде — секундата, в която ще бъдем победители, ще сме решили всичките си проблеми и ще сме си задоволили всеки възможен копнеж. Но в стремежа си към нея ще изразходваме всяка следваща секунда. И някой хубав ден ще напуснем тази земя, ще кръстосаме ръце на гърдите си и някой ще ни затвори очите. А секундите ще продължат да се редуват.”