Kamelia > Kamelia's Quotes

“— Щастието — рече един ден дядо, не знам на мен или на себе си, — мой млади приятелю, се крие в любовта към секундите. Ние сме възпитани да се борим с всяка секунда, да я унищожаваме, да й противоречим и да се мъчим да я превъзмогнем, за да достигнем до следващата. Това е може би една заслужаваща си битка, но само ако приемеш, че зловещите секунди само те спъват, крият от теб истинските ти мигове, затова трябва да достигнеш до тях с усилия и пот на челото. Ето тук, мойто момче, е разковничето. Секундите са просто и само секунди. Часовниците са създадени да въртят стрелки до безкрай. Пясъчните часовници са създадени да изсипват песъчинките си, докато не свършат — после трябва да бъдат обърнати. Слънчевите часовници са създадени да следват хода на Земята около Слънцето, който ход никога няма да се промени. И най-любопитно е колко проста всъщност е тази истина, дяволски проста. Казвам „дяволски“, защото този страх от секундата трябва наистина да ни е вдъхнат от някой изпаднал ангел. Секундата, която чакаме, никога няма да дойде — секундата, в която ще бъдем победители, ще сме решили всичките си проблеми и ще сме си задоволили всеки възможен копнеж. Но в стремежа си към нея ще изразходваме всяка следваща секунда. И някой хубав ден ще напуснем тази земя, ще кръстосаме ръце на гърдите си и някой ще ни затвори очите. А секундите ще продължат да се редуват.”
― Мартин Колев

“Единственото човешко нещо на Парейдос бяха облаците.”
― Мартин Колев, Микро

“Life did not intend to make us perfect. Whoever is perfect belongs in a museum. ”
― Erich Maria Remarque

“- Аз съм щастлива - каза тя.
Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но това винаги бяха бегли срещи, приключения, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато, това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.
Желаех да добавя още една дума, ала не смогнах. Трудно е да се намерят слова, когато човек наистина има какво да каже. И дори когато знае най-верните, той се свени да ги изговори.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“Продължаваме покрай рекичката. Луната блести във водата. Човек може да я изпие… Кой беше казал това някога?”
― Erich Maria Remarque, The Black Obelisk

“On devient mélancolique lorsqu'on pense à la vie... cynique lorsqu'on voit ce qu'en font la plupart des gens.”
― Erich Maria Remarque

“-You don't like to talk about yourself, do you?
-I don't even like to think about myself.”
― Erich Maria Remarque

“Дойде отнякъде, наистина отнякъде - оттам, където границите свършват, където светлината на разума, само че разкривена като някакво развяващо се северно сияние, виси под небеса, които не познават нито ден, нито нощ, а само ехото на собствените си лъчи, ехото на ехото, бледата светлина на отвъдния свят и на пространството без време.”
― Erich Maria Remarque, The Black Obelisk

“Не се сърдете, че тоя път ще говоря за отдавна минали времена. Над света пак е надвиснала бледата светлина на Апокалипсиса, миризмата на кръвта и прахът от последната разруха още не са отлетели, а лаборатории и фабрики отново работят под пълна пара, за да запазят мира чрез изобретяването на оръжия, с които цялото земно кълбо може да бъде хвърлено във въздуха…

Мирът на земята! Никога не се е говорило повече и никога не се е правило по-малко за него, отколкото в наше време; никога не е имало повече мними пророци, повече лъжи и повече смърт, никога не е имало повече разрушения и повече сълзи, отколкото в нашия, двадесетия век — векът на напредъка, техниката и цивилизацията, векът на масовата култура и масовите убийства…

Затова не се сърдете, че сега се връщам към онези легендарни години, когато надеждата все още се вееше като знаме над нас и ние вярвахме в такива съмнителни неща като човечност, справедливост, търпимост, а също и в това, че една световна война трябваше да бъде достатъчно назидание за едно поколение…”
― Erich Maria Remarque

“Примитивните хора, които са в състояние само да мразят или само да обичат, са за завиждане.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“- Нима всеки от нас не е малко смахнат?
Той се усмихна.
- Зависи до каква степен сдържаме чувствата си. Сдържаните хора са изложени на най-голяма опасност.Онези, които излизват всичко са почти неуязвими.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“...and without love, one is a dead man on furlough, nothing but a scrap of paper with a few dates and a chance name on it, and we as well die.”
― Erich Maria Remarque

“People should die, only when they're alone. Or when they hate—not when they love.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“Човек изобщо не се променя. Въпреки хилядите клетви, които си даваме. Понякога, когато нямаме почва под краката си, сме готови да го сторим. Но щом отново си поемем дъх, забравяме всичко...Какво е това всъщност героизъм или идиотизъм?”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането”
― Erich Maria Remarque