“Водата свършваше в сушата без насилие край мястото, където се роди, губеше се доброволно в пясъчната ивица на брега или в обширните блата, някъде на изток от селото. Момчето обичаше начина, по който блатото изчезваше нещата. Беше забранено на децата да ходят там. Отиваше тайно, хвърляше един камък и блатото – нито земя, нито вода – го оставяше за мих на повърхността си, после го поглъщаше с едно комично „пльок“ и се затваряше над него безшумно и завинаги.”