“Тихо в началото, почти беззвучно, от нищото, се издигаше един глас на жена. Бавна песен, ниска, без резки извивки, без скокове. Покрай земята само, ниско над тревите, без да бяга напред, без да дърпа нагоре. И гласът – тих, някак разсеян, като на жена, която пее, седнала на прозореца, загледана навън, замислена за нещо друго. После се чуваше звук, стържене като отваряна на тежка врата, песента свършваше с едно „ах“ на уплаха или изненада и който чуеше за първи път всичко това, се оглеждаше замаяно из стаята, без да се сеща да погледне към птицата, вече притихнала за дни и за месеци даже.”