“Господарят му беше кръглоглав човек с жълта брада като слънце и една дълбока бръчка на челото като студена усмивка. Обичаше да казва, че хората не заслужават да ги наричат животни, и налагаше с кривата си като ятаган пръчка Исмаил и другите помощници при най-малката грешка. Но на камилите си говореше бавно, произнасяйки внимателно думите, някои по-трудни фрази дори повтаряше и камилите му никога не правеха една и съща грешка два пъти.”