“А водата впрочем се оказа много хубава, по-вкусна от всички извори в околността, и хора специално идваха отдалече да я опитат.
И някои казваха, че ако превъртиш глътката три пъти в устата си, можеш да усетиш вкуса на сутрешния въздух, много рано, още преди птиците, с ниската, прохладна мъгла над тревите и с целия огромен ден, готов да се отрони в шепата ти. Но и от онзи грапав, пепелен вкус на снега, добавяха други, когато се прокъсва по покривите и зимата е на свършване. А чак накрая, само за познавачите, една съвсем слаба жилчица безпокойство, както мирише прясно отрязано дърво – на вятър и на сълзи. Разбира се, повечето пиеха, без да говорят.”