“Утис беше заменил меланхоличното си средноевропейско настроение с весела разговорливост, от време на време прекъсвана от пристъпи на агресивна ирония. За наблюдаващия го Ван Атен това беше безспорен признак, че се съпротивлява на все повече завладяващата го носталгия.”