“Червея никога не спореше, не изразяваше мнения, но не от достойно за подражание уважение към другите. Той просто слушаше и складираше, или току-виж само слушаше и забравяше, подвластен на орбита, различна от тази на останалите хора. Гласът му беше кадифен и монотонен, при все че понякога рязко повишаваше тон и тогава приличаше на луд, който имитира луд, а аз така и не разбрах дали го прави нарочно, като част някаква игра, която само той си знае, или не може да го избегне и тези негови провиквания са изригвания от ада.”