“- Кой, ти ли ще ми забраниш? – изтърсвам аз. Не мога да повярвам, че го казах. Физиономията на баща ми увисва, все едно току-що е забравила обичайната си форма. Устните му мърдат насам-натам, търсят думичка, реакция, нещо, дето да прозвучи пó така. После той рязко затваря уста и остава да стърчи като изтукан, а ноздрите му треперят от гняв. Гледа ме внимателно, с присвити очи, като че ли се опитва да прецени коя съм.”