“Бавно отправих поглед към баща ми. Усмихваше се. И майка го наблюдаваше. Като видя, че се усмихва, също се засмя. Като я видях, че се засмива, също се усмихнах. Тогава всички заедно погледнахме към кучето и то също се засмя по своя си начин. Какво облекчение изпитах, когато чух, че баща ми отново нарушава тишината с щракване на пръсти, с което очевидно имаше намерение да привика Диоген.”