“Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора прегръщат идеята за остадяването си доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото. И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите човешки същества, но признават стадото? Може би тъкмо защото в стадото никой не е свободен, защото то гарантира сигурност, обезпеченост, подкрепа. Освен това взаимоотношенията в стадото потенциално съответстват на напиращия отвърте собствен фашизъм. Въпросите на кариерата, на борбата за печалба, на създаването на приятели и врагове, на задоволяването на амбиции и суети - всичко това може да вирее само в атмосферата на някакво стадо, независимо дали то е по-малко или повече демократично.”