31,561 books
—
120,208 voters
“И рекъл бях: "Аз няма веч да плача
за тежките на тоз народ беди!"
Ожесточен, пощада му не рачах:
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."
Народ такъв, за друго недостоен
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?
За тоз живот, във прозебанье жалко
така мърцина влачен ден за ден -
теглото му бе изкупленье малко;
и не намери отзив то у мен...”
―
за тежките на тоз народ беди!"
Ожесточен, пощада му не рачах:
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."
Народ такъв, за друго недостоен
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?
За тоз живот, във прозебанье жалко
така мърцина влачен ден за ден -
теглото му бе изкупленье малко;
и не намери отзив то у мен...”
―
“А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!”
―
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!”
―
“Слава Богу, че човек е толкова сложно, мистериозно, пълно с противоречия, трудно променливо, кучешки устойчиво същество, чието чувство за красота се определя от грозотата, чието чувство за свобода се определя от робството, чието чувство за смисъл се определя от безсмислието и всеки опит да се премахнат противоречията му, означава той да бъде убит.”
― До моя съвременник: есета
― До моя съвременник: есета
“Приемам, ще живеем като двама,
макар че любовта ни е една,
така че върху тебе и сянка няма
да се простре от моите петна.
Едничък трепет във едно ни слива,
но злобен зид разделя ни на две;
той нежната ни връзка не убива,
но граби й тъй много часове!
И с поздрав, който трудноуловим е,
аз пазя те от клюки и от срам,
и ти зарад доброто свое име
приветстваш ме със кимване едвам.
Така да е! Тъй всичко в нас едно е,
че чувствам твойто име като свое.
36-и сонет в превод на Валери Петров”
― Shakespeare's Sonnets
макар че любовта ни е една,
така че върху тебе и сянка няма
да се простре от моите петна.
Едничък трепет във едно ни слива,
но злобен зид разделя ни на две;
той нежната ни връзка не убива,
но граби й тъй много часове!
И с поздрав, който трудноуловим е,
аз пазя те от клюки и от срам,
и ти зарад доброто свое име
приветстваш ме със кимване едвам.
Така да е! Тъй всичко в нас едно е,
че чувствам твойто име като свое.
36-и сонет в превод на Валери Петров”
― Shakespeare's Sonnets
Bulgaria reads
— 5573 members
— last activity 4 hours, 1 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Аз чета
— 1940 members
— last activity May 31, 2019 07:35AM
Това е група за хората, за които да заявят "Аз чета" е повод за гордост. ...more
You'll love this one...!! A book club & more
— 5385 members
— last activity 1 hour, 15 min ago
We are an international group who share an interest in reading all genres of books. We focus on four main areas: 1. Monthly Group Themed Read. Each m ...more
Georgi’s 2025 Year in Books
Take a look at Georgi’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Polls voted on by Georgi
Lists liked by Georgi





























