Georgi Todorov

“И рекъл бях: "Аз няма веч да плача
за тежките на тоз народ беди!"
Ожесточен, пощада му не рачах:
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."

Народ такъв, за друго недостоен
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?

За тоз живот, във прозебанье жалко
така мърцина влачен ден за ден -
теглото му бе изкупленье малко;
и не намери отзив то у мен...”
― Петко Р. Славейков

“Дори сега
Обичам кипарисите и розите,
големите възсини планини и хълмовете обли,
прибоя на морето...Вчера сякаш бе -
съзрях аз поглед непознат,ръце на пеперуда
и в утрото от чубриките литна чучулига,
а в бистрата река се къпеха деца.”
― bilhana, Black Marigolds

“непрекъснато съм изплашен до смърт като трябва да свърша
всичките най-обикновени неща, всички онези малки неща, които
хората успяват да вършат с такава лекота.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“Приемам, ще живеем като двама,
макар че любовта ни е една,
така че върху тебе и сянка няма
да се простре от моите петна.
Едничък трепет във едно ни слива,
но злобен зид разделя ни на две;
той нежната ни връзка не убива,
но граби й тъй много часове!
И с поздрав, който трудноуловим е,
аз пазя те от клюки и от срам,
и ти зарад доброто свое име
приветстваш ме със кимване едвам.
Така да е! Тъй всичко в нас едно е,
че чувствам твойто име като свое.

36-и сонет в превод на Валери Петров”
― William Shakespeare, Shakespeare's Sonnets