6 books
—
14 voters
“А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!”
―
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!”
―
“Cause silence isn't golden
When I'm holding it inside”
―
When I'm holding it inside”
―
“Normally leaving one's country is a grave step: it involves leaving the society and culture in which we have been raised,, the society and culture whose language we use in speech and thought to express and understand ourselves, our aims, goals and values; the society and culture, customs, and conventions we depend on to find our place in the social world. In large part, we affirm our society and culture, and have an intimate and inexpressible knowledge of it, even though much of it we may question, if not reject. The government’s authority cannot, then be freely accepted in the sense that the bonds of society and culture, of history and social place of origin, begin so early to shape our life and are normally so strong that the right of emigration does not suffice to make accepting its authority free, politically speaking, in the way that liberty of conscience suffices to make accepting ecclesiastical authority free.”
― Political Liberalism
― Political Liberalism
“Често се чудим какво е станало с онези хора, които една вечер са излезли да си разходят кучето, купили са си пакет цигари или никотинови дъвки и повече никой не ги е видял. Дали не са били отвлечени от извънземни точно пред кварталното кафене и касиерът нищо не е забелязал? Или са били поразени от любов от пръв поглед долу пред дома си и за забравили, че семейството им ги чака на масата, за да нападне пастата с шунка? Често си мислим за крайни изходи - или че живеят на някой райски тропически остров, далеко от финансови грижи, или че са били убити при неизяснени обстоятелства и тялото им е било заровено набързо и небрежно край някой междуградски път. Трудно ни е да си представим най-обикновеното решение. Просто една вечер човекът не може да се върне у дома, свива надясно, когато е трябвало да тръгне наляво, и разбира, че тази отбивка оттук насетне определя един по-различен живот.
Пленници на собствената си рутина, понякога ние завиждаме на онези, които един ден имат силата да променят съдбата си, да си измислят нов живот, който си представят пълен с безподобни възможности и запаси.
В моя случай става дума за слабост, не за сила. Онази вечер на 3 януари 2010 година аз просто нямах вече куража да седна отново пред пастата и лицата на домашните и единствената сила, която намерих у себе си, беше да избягам. Сега, когато си мсиля за това, да, смятам, че деня, в който зарязах всичко , нищо не бе планирано предварително и все пак всеки епизод от живота ми ме накара в крайна сметка да си тръгна.
Никъде не те учат да казваш не. Със сигурност не в семейството, където отказът на невръстното дете е преживяван като каприз и веднага потискан, нито пък в училище, разбира се, а още по-малко на работа. Според мен всичко идва оттук. От тази неспособност да казваме не, от тези половинчати избори, от тези половинчати животи, които мъкнем, без да посмеем да протестираме. Бягството е навярно онова, което остава на хората, които никога не са се осмелили да се противопоставят. Бягството или смъртта.”
― Quand nous serons heureux
Пленници на собствената си рутина, понякога ние завиждаме на онези, които един ден имат силата да променят съдбата си, да си измислят нов живот, който си представят пълен с безподобни възможности и запаси.
В моя случай става дума за слабост, не за сила. Онази вечер на 3 януари 2010 година аз просто нямах вече куража да седна отново пред пастата и лицата на домашните и единствената сила, която намерих у себе си, беше да избягам. Сега, когато си мсиля за това, да, смятам, че деня, в който зарязах всичко , нищо не бе планирано предварително и все пак всеки епизод от живота ми ме накара в крайна сметка да си тръгна.
Никъде не те учат да казваш не. Със сигурност не в семейството, където отказът на невръстното дете е преживяван като каприз и веднага потискан, нито пък в училище, разбира се, а още по-малко на работа. Според мен всичко идва оттук. От тази неспособност да казваме не, от тези половинчати избори, от тези половинчати животи, които мъкнем, без да посмеем да протестираме. Бягството е навярно онова, което остава на хората, които никога не са се осмелили да се противопоставят. Бягството или смъртта.”
― Quand nous serons heureux
Bulgaria reads
— 5725 members
— last activity 53 minutes ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Аз чета
— 1963 members
— last activity May 31, 2019 07:35AM
Това е група за хората, за които да заявят "Аз чета" е повод за гордост. ...more
You'll love this one...!! A book club & more
— 5414 members
— last activity 53 minutes ago
We are an international group who share an interest in reading all genres of books. We focus on four main areas: 1. Monthly Group Themed Read. Each m ...more
Georgi’s 2025 Year in Books
Take a look at Georgi’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Polls voted on by Georgi
Lists liked by Georgi





























