Georgi Todorov

“А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!”
― Валери Петров

“Normally leaving one's country is a grave step: it involves leaving the society and culture in which we have been raised,, the society and culture whose language we use in speech and thought to express and understand ourselves, our aims, goals and values; the society and culture, customs, and conventions we depend on to find our place in the social world. In large part, we affirm our society and culture, and have an intimate and inexpressible knowledge of it, even though much of it we may question, if not reject. The government’s authority cannot, then be freely accepted in the sense that the bonds of society and culture, of history and social place of origin, begin so early to shape our life and are normally so strong that the right of emigration does not suffice to make accepting its authority free, politically speaking, in the way that liberty of conscience suffices to make accepting ecclesiastical authority free.”
― John Rawls, Political Liberalism

“непрекъснато съм изплашен до смърт като трябва да свърша
всичките най-обикновени неща, всички онези малки неща, които
хората успяват да вършат с такава лекота.”
― Charles Bukowski, Love Is a Dog from Hell

“И рекъл бях: "Аз няма веч да плача
за тежките на тоз народ беди!"
Ожесточен, пощада му не рачах:
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."

Народ такъв, за друго недостоен
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?

За тоз живот, във прозебанье жалко
така мърцина влачен ден за ден -
теглото му бе изкупленье малко;
и не намери отзив то у мен...”
― Петко Р. Славейков