Willothewisp9 .

“Всеки стоеше откъм собствената си страна в нашия нов свят и в продължение на дълги периоди можехме само да махаме и да си правим знаци през глъчката и олелията. Вечер, когато всички задължения бяха изпълнени, се тръшвахме, капнали, да гледаме новини, телевизионни викторини или стари филми и макар никой от двама ни да не се осмеляваше да го изрече гласно, сигурен съм, че и тя понякога се питаше дали всички подробности и формалности, всички отегчителни и нелепи прозаични ангажименти не бяха засенчили така наречения смисъл на живота. Едва много по-късно ми хрумна, че смисълът вероятно не се заключава в подбрани мигове, заснети от мен и залепени в дебелия семеен албум; смисълът на всичко по-скоро се корени в съвкупността от повтарящи се тривиални дейности, в самото повторение, в закономерностите на това повторение. В течение на еднообразното всекидневие бях усещал смисъла като внезапна и мимолетна лекота, когато, залитащ от изтощение, спирах помежду кухненската маса и миялната с поредната мръсна чиния в ръка и до слуха ми някъде от вътрешността на апартамента долиташе смехът на децата. В случайни, откъслечни мигове ме спохождаше прозрението, че именно рутинно повтарящите се думи и действия са средоточието на онова, което се бе превърнало в мой живот; че не бих могъл да се доближа повече до същината на битието си.”
― Jens Christian Grøndahl, Silence In October: A Haunting Literary Psychological Novel of Marriage, Memory, and the Mystery of Connection

“Music has that power to revive memories, sometimes so intensely that they hurt. But”
― Haruki Murakami, Men Without Women

“Промяната не ознаменуваше нова посока, тя се извършваше в телата и умовете ни. Бавно и неусетно се разгръщаше от монотонните спирали на повторението…”
― Jens Christian Grøndahl, Silence In October: A Haunting Literary Psychological Novel of Marriage, Memory, and the Mystery of Connection

“Много неща в мене се разрушиха, за които мислех, че ще останат завинаги с мен -- и не можех да ги предвидя, защото ми стана трудно да разбирам миналото.”
― Marcel Proust