Willothewisp9 .

“Да напуснеш означава да изчезнеш, да се изпариш, да дезертираш, да зарежеш.
Да си тръгнеш е нещо съвсем различно, тръгваш си спокойно и по някаква уговорка, и това е всичко, което засега искам да кажа по този повод.”
― Edo Popović, Oči

“Всяко себеобяснение е подло себеизвинение за несъществуваща вина.”
― Константин Павлов, Записки 1970-1993

“Широк, висок и бял е тоя ден – да го запомниш, да го запазиш като картина в рамката на тополите и да се връщаш да го съзерцаваш, като ти докривее.”
― Иванка Могилска, Тая земя, оная земя

“Всеки стоеше откъм собствената си страна в нашия нов свят и в продължение на дълги периоди можехме само да махаме и да си правим знаци през глъчката и олелията. Вечер, когато всички задължения бяха изпълнени, се тръшвахме, капнали, да гледаме новини, телевизионни викторини или стари филми и макар никой от двама ни да не се осмеляваше да го изрече гласно, сигурен съм, че и тя понякога се питаше дали всички подробности и формалности, всички отегчителни и нелепи прозаични ангажименти не бяха засенчили така наречения смисъл на живота. Едва много по-късно ми хрумна, че смисълът вероятно не се заключава в подбрани мигове, заснети от мен и залепени в дебелия семеен албум; смисълът на всичко по-скоро се корени в съвкупността от повтарящи се тривиални дейности, в самото повторение, в закономерностите на това повторение. В течение на еднообразното всекидневие бях усещал смисъла като внезапна и мимолетна лекота, когато, залитащ от изтощение, спирах помежду кухненската маса и миялната с поредната мръсна чиния в ръка и до слуха ми някъде от вътрешността на апартамента долиташе смехът на децата. В случайни, откъслечни мигове ме спохождаше прозрението, че именно рутинно повтарящите се думи и действия са средоточието на онова, което се бе превърнало в мой живот; че не бих могъл да се доближа повече до същината на битието си.”
― Jens Christian Grøndahl, Silence In October: A Haunting Literary Psychological Novel of Marriage, Memory, and the Mystery of Connection