“И тези двамата се страхуват един от друг.
Странно нещо е човекът. От животни не се бои, от бедствия не се бои, а докосне ли оня, за когото копнее, разтреперва се като трескав... и му се иска да хукне, да се качи на някое дърво и да гледа мечтата си от безопасно разстояние... А после много нощи да сънува видяното...”