“Ето,-каза си Калуньо,-може да има войни и размирици, може свет да гине. А трева винаги ще расте. Всяка пролет ще покарва наново, и като избуи за коса - косата ще тръгва из нея. А с човеците...не е ли така и с човеците? Подрастват, избуят, после мина някоя коса и ги повали. А след туй покарват други; за да чакат и те косата си...”