Branimir

“Но все го влечеше да се връща там, дето е тя; усещаше, че още е тук. Смътно се надяваше тя да го потърси сама, да обясни, дума да продума. Да отпусне свитото му сърце. Но тя мълчеше. Мълчеше и той. Чакаше я да си отиде тихо- той няма да прави нищо, за да я спре, да си отиде, за да свърши всичко отведнъж, да преболи по- скоро и заздравее...”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Да бъдеш у дома си. Да ходиш по света и винаги да се връщаш у дома си - една скутана зелена полянка, където светът не може да достигне. Да се разтуриш и разхвърлиш, да съблечеш тялото и душата си. Да бъдеш у дома си...Познатата пътека. Познатият дървен димец на оджака, сладък димец. Познатият хляб и милата позната ръка, която ти го поднася. Да замирише на дом...
...Домът е като вир - гмурнеш се и нищо не чуваш под водата. И нищо не видиш Но не може да се стои все под водата....
...Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато вън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир.Все някога ще трябва да излезеш на вятъра и да поемеш дъх от острия вятър. И да спреш вятъра. Да застанеш с лице срещу лицето на вятъра...”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Това с мене, Ангелика, започна още преди месеци. Или много по-рано. Или може би откакто съм се родил. Тия безбройни кръстопътища; тия озъртания и колебания; тия съмнения, тоя страх, тия раздвоения, тая слаба вера. Тоя съд сам пред себе си. Тоя непрестанен, жесток съд, Ангелика, любима. Тая борба в мене и с мене самия, против мене самия и против всичко около мене, което не мога да приема, което мразя, което презирам. Това стремление да се освободя от всичко, което ме кара да съм постоянно недоволен от себе си, да се чувствувам нечист, което тежи като камък на сърцето ми, чернее се в душата ми, което ме плаши, смущава, пие силите ми, замъглява погледа ми. Това стремление да се държа високо, да вървя все по-нагоре с разтреперани нозе, с последни сили.”
― Димитър Талев, Гласовете ви чувам

“Eli, Eli, lama sabachthani?" ("My God, my God, why hast thou forsaken me?')”
― Jesus Christ, Matthew 27:46